За всички ни случващото се в момента е истинско предизвикателство – съвсем ново в живота на повечето от нас и, поради това, носещо много неизвестни, които са и причината за масово покачилата се тревожност.
Независимо каква е ситуацията, можете да обясните на децата си как се чувствате, така че те да могат да ви разберат – това предполага зрялост и емоционална грамотност у родителя, както и способност да се справя по адекватен и здрав начин със собствените си емоции. Тоест, тук става въпрос за това да бъдете честни, когато сте гневни, тъжни, радостни, така че да можете да комуникирате през емоциите си, те да бъдат явни и разбираеми. Не е добра идея да подхождате с “Нищо ми няма” или “Добре съм”, защото можете да сте сигурни, че детето ви чувства, че това не е вярно. В това да не се намирате в балансна точка, в която се владеете перфектно и сте спокойни няма нищо страшно или грешно – просто бъдете откровени и говорете за това, което изпитвате, но все пак не забравяйте да го поднасят по разбираем за децата начин – така че те да могат да преработят онова, което им казвате. Това зависи от възрастта на детето и от вашите собствени умения. Ту има таблици с емоциите, чувствата и някои от основните човешки потребности – Как да слушам, за да чувам? (+ Таблици на Емоциите и Потребностите)
“Сега изпитваш раздразнение, защото не можеш да сглобиш тази играчка” или “В момента си щастлива, защото ти чета любимата ти приказка” – назоваването на емоциите от възрастните, които децата изпитват е изключително важно. Такова назоваване е добре да започне да се осъществява още в бебешкия период – говорете му за това, което то преживява, така постепенно започва да различава своите опитности и да научава повече за самото себе си. За да умее все по-адекватно да регулира своите емоции, детето първо трябва да умее да ги разпознава. А това е процес, на който бива научено от възрастните.
Как се справяте със своя гняв, например? Да кажем, че поемате три дълбоки и бавни вдишвания и издишвания – кажете на своето дете какво правите в състояние на гняв и как то ви помага да се успокоите. Ако плачете, когато сте тъжни, можете да споделите “Когато съм тъжен имам нужда да поплача и това ме успокоява, така ми олеква и вече не ми е тъжно. Но да ти е тъжно е нормално и понякога всеки се чувства така.”
Изключително важно е да обръщате внимание на начините, по които детето ви се справя със собствените си емоции – ако забелязвате, че то опитва да го прави като се храни със сладки и високовъглехидратни храни (и изобщо използва храната за успокояване), че опитва да се самонаранява удряйки, щипейки или хвърляйки се, и изобщо търси начини за саморегулация на емоциите директно през своето тяло (тоест регулирайки самото него чрез различни стимули) – понякога това може да се изразява и в много честа мастурбация (децата имат своята инфантилна сексуалност и това е нещо напълно нормално), посъветвайте се със специалист. Не означава, че сте лош родител, ако детето ви започне да използва деструктивни начини да се справи с емоциите си – означава, че е нужно веднага да им обърнете внимание и да намерите правилния подход за справяне и за подпомагане на детето да разбира и да се отнася само към себе си с любов и уважение.
Подкрепяйте го в това да играе или рисува, например, с цел да се почувства по-добре. Креативните процеси, които са безопасни за здравето на всички участващи, е добре да бъдат провокирани и насърчавани – създаването на пиеси, песни, книжки със собствени истории, собственоръчно направени играчки и т.н.
Може да правите леки упражнения и разтягания всеки ден – това, че всички сме в по-голяма социална изолация не означава да се обездвижим. Насърчете децата си да бъдат активни и го правете заедно с тях, защото примерите говорят повече от думите! Има достатъчно забавни идеи в интернет, потърсете такива, които са изпълними от вашите деца или импровизирайте. Неслучайно казваме, че движението е здраве!
Така децата от малки могат да научат, че отнема време да приготвиш собствената си храна, така че тя да е и полезна, и засищаща, и че това е изключително важно, за да растат здрави и силни. Хранете се осъзнато заедно, отделяйте време на този процес, така че да носи наслада, но и да не довежда до системно преяждане. Максимално избягвайте гледането на екран – заменете го с разговори по любими теми, създаване на интересни истории или слушане на аудио приказка – ако сте свикнали да гледате телевизия, докато се храните – уверявам ви, че като всеки друг навик и този може да бъде претопен.
За щастие онлайн обучението се разгръща почти навсякъде – включително в някои детски градини. Защо за щастие? Защото освен да подкрепи децата в развитието им, може да върне част от рутината, на която са свикнали – рутината на учебния процес с техните учители и техните съученици! Общуването, такова, каквото го познават в тяхната, доскоро ежедневна, среда. Извън онлайн обученията, обаче, погрижете се да им създадете домашна рутина – съответно създайте такава и за себе си, това би допринесло за чувство на сигурност и снемане на тревожността, поне до известна степен. Измислете си приятни занимания, време специално за учене/саморазвитие, за творчество, за спорт, за гледане на филмче, за четене на приказка, за слушане на музика и танци и др. Помислете как можете да извлечете максимума от ситуацията, в която се намираме в момента! Кой знае, може след време да си спомняме с много топли чувства за тези моменти!
Няколко предложения за полезни сайтове, които ще ви дадат идеи по време на социалната изолация:
Education.com – Интересни задачи според възрастта
Recent Comments